Тортила чипсът е един от най-разпространените царевични снаксове по света. В заведения се сервира дори безплатно като притурка към гуакамоле или салса. Знаете ли, че тортила чипсът има изключително интересна и любопитна история, която днес ще ви разкажем.
Разлика между тортила чипс, тако и начос
И като говорим за тортила чипс е важно първоначално да направим разликата между тортила чипс, тако и начос.
Всъщност тортила чипс нямаше да съществува без оригиналната рецепта за тортила (исп. Tortilla – чете се „тортия“). Царевичните тортили са направени от никстамализирана царевица, растително масло, сол и вода, като всъщност това е тънък, кръгъл плосък хляб. Тортилите са основна част от мексиканската кухня.
Първоначално местните жители са ги изработвали ръчно, но в края на 19-и век мексиканците изобретяват и започват да произвеждат механични прибори – преси за тортила, тортилиери или тортиладорас.
И за да не стане случайно объркване между такоси и тортили, отбелязваме и разликата между тях. Тортилите са плоския хляб, докато такосите са ястие, което обикновено се състои от тортила, пълна с различни съставки като месо, зеленчуци и сосове. По същество такосът е кулинарно творение, което използва тортилите като основа за ароматно и персонализирано ястие.
Начосът е малко по-сложно ястие, използващо тортила чипс. Защо начосите се казват „начоси“? Те са изобретени през 1943 г. в Пиедрас Неграс, Мексоко, от Игнасио „Начо“ Аная. Начосът е тортила чипс, сервиран с разтопено или настъргано сирене, въпреки че често се добавят или заменят други гарнитури, като напр. месо, салса (като пико де гайо), препържен боб, гуакамоле, заквасена сметана, нарязан на кубчета лук, маслини и кисели халапеньо. По-сложните начоси често се пекат за кратък период от време, за да се затоплят тортилите и да се разтопи настърганото сирене.
Историята на тортила чипса
Популяризирането на тортила чипсът се случва в средата на 40-те години на 20 век в САЩ от Ребека Уеб Каранца. Тя осъзнава, че остатъците от тортилите, които са останали като брак от автоматизираната й машина за тортили в нейния мексикански магазин, всъщност са добри и вкусни и не бива да се изхвърлят просто така.
Тя решава да намали отпадъците, като ги преработи и използва. Каранца решава, че може да ги нареже и да ги изпържи за нейно семейно парти. Тези парчета получават толкова много похвали, че тя решава да започне да ги продава. Освен това започва да ги продава и чрез фабриката El Zarape.
През годините мексиканците откриват много начини за включването на тортила чипса в кухнята си, като по този начин го популяризират все повече и повече. В един момент дори започват го сервират като безплатно предястие в тексаско-мексиканските и мексиканските ресторанти.
По света тортила чипсът получава широко разпоространение през 70-те години на миналия век, когато започва да се конкурира с картофения чипс. Още тогава се е сервирал с дип, като салса, чили кон кесо или гуакамоле, а ако няма да се потапя, се е подправял с билки и подправки.
През 1994 г. Каранца получава награда “Златна тортила” за приноса си към хранителната индустрия, а 10 години по-късно Тексас обявява тортила чипса за своя официална закуска. Според доклад на The Snack Food Association тортилите изпреварват продажбите на питките за хотдог и хамбургер.
Още един любопитен факт – в САЩ имат национален ден на тортила чипса – тази обикновена остатъчна закуска в световна сензация. Всеки 24 февруари американците почитат трудолюбивите ръце, които изработват тортила чипс поколения наред.
Днес може да се намерят всякакви вкусове на тортила чипс – натурален, с халапеньо, силантро и лайм, чипотле адобо и др.
